Езикът на Тялото

Оупън флор /Open Flour/ е медитативна практика за танци и осъзнато движение в която ние се срещаме, чрез Еmbodiment--езика на тялото.

Това е езикът, който всички споделяме и който събужда в нас усещането за принадлежност към нещо по-голямо от нас, нещо свято и ценно. 

В практиката на Оупън Флор, ние учим, слушайки тялото, за нашата физическа, емоционална, мислена и духовна връзка със себе си и света около нас. 

Тук няма нужда от перфектна граматика и пропуснатата запетайка не променя смисъла на изречението. Всъщност привидните грешки ни помагат да преосмислим движенията си и намерим гъвкавост там където преди е имало само фиксирана твърдост. 

Езикът на тялото не държи на правилна пунктуация и няма точки и край. Тук има пауза и дъх.

Говорейки този език, дъхът дава живот на закостенели в тялото ни стари приказки, модели и предразсъдъци.

Градим умения как да сме съзнателни в активация и как да сътворим своето лично спокойствие, как да отидем към другите и как да се завърнем към себе си, да се свиваме, когато е нужно, да намираме преки пътеки, но и да се разплитаме и отваряме, когато сме готови за дълги пътешествия.

Когато говорим езика на тялото, чувствата ни имат право да се променят и да бъдат изразени без цензура. Когато почувстваме срах, яд или други неприети и разбрани емоции, с езика на тялото ние успяваме да ги разплетем и опишем, без да навлизаме в дълбоки дълги разкази за минали травми, тук се учим да разграничаваме миналото от сегашното.

Пред езика на тялото няма отличници,и ние не се състезаваме. Всяко тяло, независимо от размер и възраст, владее този език и чака позволение да бъде себе си. С езика на тялото ние намираме усещането за принадлежност не само към човешката общност, а и принадлежност към нашите умения и усилия.

С езика на тялото ние не преписваме, но винаги можем да заемем от другите около нас. Често в класовете се наблюдават хора, които започват  своя танц неуверено и плахо, а чрез копиране движението на другите успяват да продължат напред, създавайки връзки и разговори без думи. 

С езика на тялото това, което обикновено ни кара да бъдем превъзбудени, претоварени, затрупани се превръща в енергия, която усвояваме, осъзнаваме и в последствие се зареждаме.

Духовността тече не само около нас, но през нашите тела.

Езикът на тялото създава, преоткрива и сътворява нови форми там където е имало цепнатини и останки. Не предписва, а описва и изсипва. Упражнения, в които правим човешки статуи и форми на настоящи препятствия, изкарват тези трудности наяве, преобразяват натрупани товари и създават блаженство, къдете преди е имало страдание.

Езикът на тялото е език на образи и форми, език, на който душата ни успява да се огледа в себе си и да се обикне.